Лечението на рак съвсем не е химера, доказал Роял Реймънд Райф още през 30-те години на миналия век. През 1920 г. младият американски учен открива вируса на рака, изолира го и го инжектира в 400 плъха. Всички опитни животни са заразени и впоследствие излекувани.
Райф доказва, че всяка болест може да бъде преборена, ако й бъде повлияно с определена електромагнитна честота.
Той се сеща, че принципът на резонанса, който използват оперните изпълнители, за да счупят стъкло, може да бъде приложен и в борбата с близо 500 болести. Знаейки честотата на болните клетки, Райф ги облъчва и унищожава мембраните им.
Кратък филм, показващ разрушаването на Paramecium Caudatum когато е изложен на Bare-Rife модулирано с 1150 Hz плазмено лъчение.
След това организмът сам абсобира нездравата тъкан. Използвайки този метод Райф успява да излекува онкоболни, без обаче да унищожава здравите клетки.
За да докаже правотата си, изследователят се наел да излекува 16 болни в крайна фаза на рак. През 1934г. Южнокалифорнийският унирверситет назначил изследователска комисия, която да проследи лечението и след 90 дни да прегледа пациентите, ако те са все още живи.
Три месеца по-късно лекарите и патолозите констатирали, че 14 от пациентите са излекувани. След 4 седмици и другите двама били напълно здрави.
Известно е, че бактериите, вирусите и паразитите имат своя собствена честота на трептение. Ако тя е известна, патогенът може да бъде унищожен като се облъчи с по-голяма амплитуда от собствената му честотна вълна. Стените на мембраните се разрушават и патогенът бързо умира, обяснил Райф.
Тоест всяка болест, причинена от патоген- бактерия, вирус или гъбички, може да се излекува като той бъде унищожен и организмът отново е здрав.
Предимството на Райфовото лечение е, че то не засяга нито една здрава човешка клетка, защото те функционират на различни честоти.
В списъка на Райф има повече от 500 болести, които той можел да пребори.
Освен рак, с генераторът може да се лекува СПИН, ревматизъм, астма, шарки, епилепсия, туберкулоза, сифилис, проказа, стрептококи и др.
За да изолира вирусите Райф използвал уникален, конструиран от него микроскоп.
Модерните електронни микроскопи убиват моментално всичко, което е под тях и изучават само мумифицирани остатъци.
Изобретеният от Райф можел да види и движението на живи вируси, докато те си променят формата, за да се нагодят към околната среда.
Той дори наблюдавал процеса на преобразуване на здрави клетки в туморни.
Райф определил индивидуален спектроскопичен подпис на всеки микроб, използвайки спектроскопичен визьор. Той изследвал микроорганизма с кварцови призми (принцип, използван във вирусния микроскоп за филтрация на монохроматична светлина - Противовъртящи се призми на Райсли), които при въртене фокусират светлината на една единствена дължина на вълна върху обекта. Тази дължина на вълна е избрана защото резонира със спектроскопичния честотен подпис на микроба.
Той се базира на факта, че всяка молекула трепти със своя честота. Атомите в молекулата са свързани помежду си с ковалентна връзка, която едновременно излъчва и поглъща електромагнитна енергия. В организмите няма две молекули с еднакво електромагнитно трептене, което всъщност е техният енергетичен подпис.
Резонансът увеличава светлината, както две вълни в океана стават по-силни, когато се съединят в една.
Резултатът от използването на резонантна дължина на вълната е че микроорганизмите, които са невидими при бяла светлина, могат да бъдат видяни когато се изложат на цветна, която резонира със тяхния собствен спектрографски подпис.
Райф успял да види тези невидими при други условия организми и наблюдавал тяхното поведение. 75 % от организмите, които Райф можел да види, са видими само с ултравиолетова светлина.
Тя обаче е извън обсега на човешкото зрение. За да преодолее този проблем, той осветявал микробите с две различини дължини на вълните на една и съща честота на ултравиолетовата светлина, която резонира със спектралния подпис на микроба. Тези две дължини на вълните предизвикват смущения там където те се съединяват. Това смущение е всъщност трета по-дълга вълна, която попада във видимия диапазон от електромагнитния спектър.(Ултравиолетова хетеродинна микроскопия)
Така Райф успял да направи невидимите микроби видими без да ги убива.
Стъпка, която днешните електронни микроскопи не могат да повторят.
С откритията на Райф спечелил уважението на колегите си. На 20 ноември 1931г. 44-ма от най-уважаваните медици в страната дават банкет в негова чест под надслова "Краят на всички болести".
Научните теории на Райф и методите му на лечение, му създават и проблеми с обществените нагласи.
До 1939г., почти всички от тези изтъкнати лекари и изследователи отричат че някога са срещали Райф.
В навечерието на конференция, на която трябва да се обявят резултатите от изследването на д-р Райф, неговият дарител д-р Милбанк Джонсън- бивш президент на южнокалифорнийската медицинска асоциация, е смъртоносно отровен, а документите изчезват безследно.
Райф е принуден да прекрати дейността си, защото Американската медицинска асоциация (АМА) възбужда съдебен процес срещу него и методите му на лечение.
След като се запознава с постиженията му, шефът на АМА по това време Морис Фишбейн му предлага да откупи патента над изборетенията му за период от 8 години.
След получения отказ Фишбейн го дава на съд.
Докато тече процесът, представители на Асоциацията посещават сътрудниците на Райф.
Тези, които отказват да се откажат от методите и уредите му, губят медицинските си лицензи.
Нито един медицински журнал не се съгласява да публикува трудовете му.
Единственото издание, промъкнало се през цензурата е това на Института Франклин.
Докато Райф дава показания, лабораториите му са опожарени.
Д-р Немес, който има копия на някои от творбите на Райф, умира при мистериозен пожар.
Той унищожава и всичките му изследвания. Подобна е и съдбата на лабораторията Бърнет, която узаконява изследваниета на Райф.
През 1946г. Реймънд Райф е принуден да разпродаде каквото е останало от лабораторията си в Сан Диего парче по парче.
Самият Роял Райф е убит през 1971г. от "случайна" смъртоносна доза от валиум и алкохол в болницата Гросмонт.
Към края на 50-те години независими лекари и лаборатории представят свои собствени доказателства, че ракът е заразна вирусна болест, и твърдят, че "ракът не се състои само от локализиран тумор".
Те я описват като разпространена болест, причинена от организъм в кръвта.
Възможно е всички от нас да имат този вирус, но той обикновено не обазува тумори, освен ако не са на лице достатъчно токсичност, в резултат на химическо излагане, нездравословни навици, или лошо окислена кръв.
Те вярват, че е също толкова полезно да се живее здравословно, колкото да се унищожава вирусът, който може да преобразува клетките в ракови.
СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК:
През 1956г. д-р Джеймс Гоуч разказва: Видял съм много неща и това, което ме впечатли най-много беше един мъж в крайна фаза на рак, приличаше на торба с кокали.
Като легна на леглото, др. Райф и др. Джоунс казаха в един глас: "Погледни само стомаха му".
Аз сложих ръка на стомаха му и се стреснах от това, което почувствах.
Там, където трябваше да се намира стомаха изглеждаше празно.
Човекът беше толкова слаб, че коремът му почти беше залепнал за гръбнака.
Стомахът му имаше форма на сърце и точно пасваше в ръката ми. Беше много твърд. Казах си наум, че за този човек вече нищо не може да се направи.
Двамата обаче не мислеха така и го подложиха на лечение с честотния генератор на д-р Райф.
За моя голяма изненада след около два месеца пациентът беше напълно излекуван.
Той се почуства толкова добре, че поиска да отиде в ранчото си, за да нагледа добитъка си.
Д-р Райф му обясни, че дори и оздравял, той все още няма сили да шофира.
Пациенът се усмихна и му обясни, че има, но друг човек ще го закара.
Всъщност той сам кара до ранчото си и цяла нощ се грижил за едно от болните добичета.
На другия ден пак сам се върна в клиниката без въобще да е почивал.
Бях свидетел и на други интерестни случаи. Дори си купих един от тези честотни инструменти и го занесох в офиса си. В продължение на 20 години наблюдавах някои забележителни резултати от действието му.
При мен дойде едно 9-годишно мексиканско момче с остеомиелит на крака. Лекуващият му лекар всяка седмица изтъргваше костта му.
Манипулациите бяха много мъчителни за детето, защото не му даваха никакви болкоуспокояващи.
Семейството му го доведе при мен и аз видях как той ме гледаше с ужас, защото си мислеше, че и аз като другите медици ще ровичкам в тялото му.
Като видя обаче иснтруменът, изобретен от Райф, който щях да използвам, малчуганът се успокои.
След двуседмична терапия, кракът му беше напълно излекуван.
Махнахме му превръзките и патериците и той отиде да играе свръстниците си.
понеделник, 7 юни 2010 г.
Озонатор
Озонотерапията е уникален съвременен високоефективен метод на лечение, при който се използва медицински озон, по-конкретно озоно-кислородна смес, притежаваща мощно лечебно въздействие, благодарение на силните окислителни свойства на озона. Тя е качествено нова форма на лечение на множество познати и новооткрити заболявания. Огромните възможности на нейното приложение се дължат на свойствата на озона да влияе върху движението и освобождаването на кислорода в тъканите и регулацията на хомеостазата. Озонотерапията оказва силно антибактериално, антивирусно, противовъзпалително, дезинтоксикиращо и имуномодулиращо действие, усилва микроциркулацията и обмяната на веществата, помага при нарушено окисление на липидите и повишава активността на системата за антиоксидантната защита. Има добра поносимост и практически няма странични ефекти. Всичко това дава възможност озонотерапията да се използва при лечението на редица заболявания – белодробни, нарушено кръвообращение, дискови хернии и дископатии, микробни поражения, трофични язви и изгаряния, в кардиохирургията, неврологията, и др.
Патогенетичният ефект на озонотерапията се отличава с високия окислително-възстановителен потенциал на озона, което се обезпечава от двойния механизъм на действие: първият - локален, с дезинфектиращо действие спрямо бактериите, вирусите и гъбичките; вторият - системен, повлияващ метаболизма на белтъчно-липидните комплекси в плазмата на мембраните на клетките, водещ до повишение на РО2, преобразуване и синтез на биологично активните вещества, усилване на активността на имунокомпетентните клетки, подобрение на реологията и кислороднотранспортните функции на кръвта.(Проф. О. В. Масленников, 1999, Нижениновродска Държавна Медицинска Академия, Русия)
Увеличеното кислородоснабдяване нормализира функциите на организма и имунната система. Озонът стимулира производството на кръв, и най-вече на белите кръвни клетки - левкоцитите. Ефектът е увеличено производство на интерферон, който е туморнекротизиращ фактор, унищожава вирусите на клетъчно ниво и има имуномодулиращо действие. В следствие внесения в организма озон, произведеният интерферон прави клетките устойчиви на вирусите, като активира както клетъчния, така и хуморалния имунитет. (Dr. Frank Shallenberger MD, HMD is North America's expert on Ozone Therapy., The Ozone Therapy Medical Association, USA)
Освен споменатите дотук ефекти озонът почиства артериите и вените, подобрява кръвообращението, пречиства кръвта и лимфата, нормализира хормоните и производството на ферменти, спира възпаленията, намалява или спира болките, успокоява нервите, предотвратява инсулт и инфаркт, овладява сърдечната аритмия, подобрява функциите на мозъка и паметта, унищожава токсини, забавя или напълно спира дегенеративните процеси, спира или отстранява автоимунни заболявания и др. Съчетанието на озонотерапията с други физически фактори или лекарствени препарати повишава ефективността на провежданото лечение. Озонотерапията разполага с богат лечебен потенциал. В повечето случаи лечението чрез озонотерапия превъзхожда възможностите на лекарствените методики. Използването на медицинския озон намалява срока на лечение, снижава смъртността и степента на инвалидизация.
Озонотерапията е изключително добра алтернатива на медикаментозните лечения при засилената алергизация, намалената ефективност или резистентност към антибиотиците и невъзможността в някои случаи за оперативни интервенции.
Почти неограничения диапазон на заболявания, които озонотерапията лекува и положителния ефект, която тя дава в над 94% от терапията, я прави универсална и привлекателна както за пациентите, така и за множество специалисти по света, които се ориентират към нейното приложение в медицината.
ИСТОРИЯ НА ОЗОНОТЕРАПИЯТА
Озонът (O3 ) е газ -алотропна форма на кислорода (O2) (конфигурация от три атома кислород, свързани в полярна молекула с форма на незавършен триъгълник). От гръцки ozein, което означава с приятен мирис. Молекула на озонаВъв въздуха той се образува след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд.
Първите опити са свързани с еволюцията на най-ранните концепции в химията. Те са дело на холандския физик Мартинус Ван Марум (Martinus Van Marum) през 1785 г. Той развива теорията, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”. Озонът официално е открит през 1840г. от немския учен проф. Кристиан Фридрих Шьонбайн (Christian Friedrich Schonbein)-виж снимката по-долу. Повтаряйки тези експерименти в периода 1840 – 1868 г. той заключава, че специфичният аромат произлиза от газ, който нарича озон и описва някои от неговите свойства. Много изследователи от онова време са работили да извлекат естеството и действията на озона. Оттогава поколения изследователи и теоретици разглеждат динамиката на електронните процеси в много от хибридните му форми, и неговата кинетика.
През 1857 г. Шьонбайн с помощта на Вернер фон Сименс (Werner von Siemens) конструира първата апаратура за изкуствено генериране на озон - „Тръбата на Сименс”, на чиято основа тогава с Кр. Фридрих Шьонбайн изучавали физическите и химически свойства на газа. В практиката той се използва от 1880 г. Първите опити при използването на озона среща основен проблем в намирането на материал, който да издържа на окисляването, за да може след като бъде генериран да се използва с медицински цели. През септември 1896 г. световноизвестният изобретател Никола Тесла (Nicola Tesla) патентова първия генератор на озон.
Способността на озона да разрушава на токсичните или вредни промишлени отпадъци и деактивирането на бактериалните замърсители го прави привлекателна алтернатива на хлорирането. През 1901 г. в германския град Висбаден е построена първата хидростанция с озонаторна апаратура. Висбаден и Ница във Франция са първите градове, които използват озонирането за прочистването на техните питейни води, последвани от Цюрих, Флоренция, Брюксел, Maрсилия, Сингапур и Москва.
През Първата световна война (1914 – 1918 г.) немски лекари забелязали, че раните на войниците в една полева болница, която се намирала близо до електроцентрала заздравявали по-бързо. Оказало се, че ефектът се дължал на голямото количество озон във въздуха. Д-р А. Волф (А. Wolff) още през 1915 г. започва масовото приложение на озона като антисептично (противобактерицидно) средство. Германските лекари обработвали трудно зарастващи и декубитални рани, гангрени, тежки изгаряния и спирали силните кръвотечения.
Кр. Фридрих Шьонбайн През 1921 г. Х. Клайнман (Н. Кleinmann) осъществява първите бактериологични проучвания за въздействието върху патогенните организми, използвайки „Тръбата на Сименс”.
През 1928 г. д-р Ото Варбург (Otto Warburg) - Нобелов лауреат за медицина, доказва, че в метаболитните процеси на нормалната клетка изместването на кислорода от ферментационните процеси при разграждането на захарта е една от причините за ракова трансформация. За здравата клетка е необходимо наличието на кислород, докато патогенните микроорганизми и туморните клетки са пригодени да живеят и да се развиват в среда бедна на кислород. По-късно става ясно, че насищането на туморната клетка с кислород чрез озон може да забави растежа й и тя дори да се превърне в нормална клетка. Изучаването на лечебните действия на озона продължават през 30-те години на XX век от зъболекаря Е. А. Фиш (E.A. Fisch). Той представя богатия си опит в приложението на озона в стоматологията с публикации на италиански, френски и немски. (По-късно през петдесетте години пише обширна дисертация въз основа на този материал.) Фиш започва лечение с озон в практиката. През 1932-а Eрвин Пейър (Erwin Pair) става негов пациент, върху когото е приложен този метод, а след това сам активно използва озон за лечение на гнойни рани. Негово изобретение е първият лабораторен прибор „CYTOZON", който и днес е сред озоногенераторите, използвани в стоматологичната практика. Йоахим Хензлер (Joachim Hensler 1908-1981) създава първия медицински озоногенератор, който позволява точно дозиране озонокислородната смес, като дава възможност за широко използване на озонотерапията. По време на Втората световна война активно продължава изучаването на лечебното действие на озона в Германия, където успешно се използва за местно лечение на тежки рани, изгаряния, след оперативни интервенции и ампутации, и други тежки травми, получени на фронта.
След войната обаче практически за двадесет - тридесет години изследванията са прекратени, вследствие на появата на антибиотиците, отсъствието надеждни компактни озоногенератори и издръжливи на озон материали. Единствено изключение правят САЩ, където използват медицинските свойства на озона срещу лъчевата болест и при експериментите си с ядрено оръжие, но повечето изследвания в тази област все още са секретни.
Патогенетичният ефект на озонотерапията се отличава с високия окислително-възстановителен потенциал на озона, което се обезпечава от двойния механизъм на действие: първият - локален, с дезинфектиращо действие спрямо бактериите, вирусите и гъбичките; вторият - системен, повлияващ метаболизма на белтъчно-липидните комплекси в плазмата на мембраните на клетките, водещ до повишение на РО2, преобразуване и синтез на биологично активните вещества, усилване на активността на имунокомпетентните клетки, подобрение на реологията и кислороднотранспортните функции на кръвта.(Проф. О. В. Масленников, 1999, Нижениновродска Държавна Медицинска Академия, Русия)
Увеличеното кислородоснабдяване нормализира функциите на организма и имунната система. Озонът стимулира производството на кръв, и най-вече на белите кръвни клетки - левкоцитите. Ефектът е увеличено производство на интерферон, който е туморнекротизиращ фактор, унищожава вирусите на клетъчно ниво и има имуномодулиращо действие. В следствие внесения в организма озон, произведеният интерферон прави клетките устойчиви на вирусите, като активира както клетъчния, така и хуморалния имунитет. (Dr. Frank Shallenberger MD, HMD is North America's expert on Ozone Therapy., The Ozone Therapy Medical Association, USA)
Освен споменатите дотук ефекти озонът почиства артериите и вените, подобрява кръвообращението, пречиства кръвта и лимфата, нормализира хормоните и производството на ферменти, спира възпаленията, намалява или спира болките, успокоява нервите, предотвратява инсулт и инфаркт, овладява сърдечната аритмия, подобрява функциите на мозъка и паметта, унищожава токсини, забавя или напълно спира дегенеративните процеси, спира или отстранява автоимунни заболявания и др. Съчетанието на озонотерапията с други физически фактори или лекарствени препарати повишава ефективността на провежданото лечение. Озонотерапията разполага с богат лечебен потенциал. В повечето случаи лечението чрез озонотерапия превъзхожда възможностите на лекарствените методики. Използването на медицинския озон намалява срока на лечение, снижава смъртността и степента на инвалидизация.
Озонотерапията е изключително добра алтернатива на медикаментозните лечения при засилената алергизация, намалената ефективност или резистентност към антибиотиците и невъзможността в някои случаи за оперативни интервенции.
Почти неограничения диапазон на заболявания, които озонотерапията лекува и положителния ефект, която тя дава в над 94% от терапията, я прави универсална и привлекателна както за пациентите, така и за множество специалисти по света, които се ориентират към нейното приложение в медицината.
ИСТОРИЯ НА ОЗОНОТЕРАПИЯТА
Озонът (O3 ) е газ -алотропна форма на кислорода (O2) (конфигурация от три атома кислород, свързани в полярна молекула с форма на незавършен триъгълник). От гръцки ozein, което означава с приятен мирис. Молекула на озонаВъв въздуха той се образува след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд.
Първите опити са свързани с еволюцията на най-ранните концепции в химията. Те са дело на холандския физик Мартинус Ван Марум (Martinus Van Marum) през 1785 г. Той развива теорията, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”. Озонът официално е открит през 1840г. от немския учен проф. Кристиан Фридрих Шьонбайн (Christian Friedrich Schonbein)-виж снимката по-долу. Повтаряйки тези експерименти в периода 1840 – 1868 г. той заключава, че специфичният аромат произлиза от газ, който нарича озон и описва някои от неговите свойства. Много изследователи от онова време са работили да извлекат естеството и действията на озона. Оттогава поколения изследователи и теоретици разглеждат динамиката на електронните процеси в много от хибридните му форми, и неговата кинетика.
През 1857 г. Шьонбайн с помощта на Вернер фон Сименс (Werner von Siemens) конструира първата апаратура за изкуствено генериране на озон - „Тръбата на Сименс”, на чиято основа тогава с Кр. Фридрих Шьонбайн изучавали физическите и химически свойства на газа. В практиката той се използва от 1880 г. Първите опити при използването на озона среща основен проблем в намирането на материал, който да издържа на окисляването, за да може след като бъде генериран да се използва с медицински цели. През септември 1896 г. световноизвестният изобретател Никола Тесла (Nicola Tesla) патентова първия генератор на озон.
Способността на озона да разрушава на токсичните или вредни промишлени отпадъци и деактивирането на бактериалните замърсители го прави привлекателна алтернатива на хлорирането. През 1901 г. в германския град Висбаден е построена първата хидростанция с озонаторна апаратура. Висбаден и Ница във Франция са първите градове, които използват озонирането за прочистването на техните питейни води, последвани от Цюрих, Флоренция, Брюксел, Maрсилия, Сингапур и Москва.
През Първата световна война (1914 – 1918 г.) немски лекари забелязали, че раните на войниците в една полева болница, която се намирала близо до електроцентрала заздравявали по-бързо. Оказало се, че ефектът се дължал на голямото количество озон във въздуха. Д-р А. Волф (А. Wolff) още през 1915 г. започва масовото приложение на озона като антисептично (противобактерицидно) средство. Германските лекари обработвали трудно зарастващи и декубитални рани, гангрени, тежки изгаряния и спирали силните кръвотечения.
Кр. Фридрих Шьонбайн През 1921 г. Х. Клайнман (Н. Кleinmann) осъществява първите бактериологични проучвания за въздействието върху патогенните организми, използвайки „Тръбата на Сименс”.
През 1928 г. д-р Ото Варбург (Otto Warburg) - Нобелов лауреат за медицина, доказва, че в метаболитните процеси на нормалната клетка изместването на кислорода от ферментационните процеси при разграждането на захарта е една от причините за ракова трансформация. За здравата клетка е необходимо наличието на кислород, докато патогенните микроорганизми и туморните клетки са пригодени да живеят и да се развиват в среда бедна на кислород. По-късно става ясно, че насищането на туморната клетка с кислород чрез озон може да забави растежа й и тя дори да се превърне в нормална клетка. Изучаването на лечебните действия на озона продължават през 30-те години на XX век от зъболекаря Е. А. Фиш (E.A. Fisch). Той представя богатия си опит в приложението на озона в стоматологията с публикации на италиански, френски и немски. (По-късно през петдесетте години пише обширна дисертация въз основа на този материал.) Фиш започва лечение с озон в практиката. През 1932-а Eрвин Пейър (Erwin Pair) става негов пациент, върху когото е приложен този метод, а след това сам активно използва озон за лечение на гнойни рани. Негово изобретение е първият лабораторен прибор „CYTOZON", който и днес е сред озоногенераторите, използвани в стоматологичната практика. Йоахим Хензлер (Joachim Hensler 1908-1981) създава първия медицински озоногенератор, който позволява точно дозиране озонокислородната смес, като дава възможност за широко използване на озонотерапията. По време на Втората световна война активно продължава изучаването на лечебното действие на озона в Германия, където успешно се използва за местно лечение на тежки рани, изгаряния, след оперативни интервенции и ампутации, и други тежки травми, получени на фронта.
След войната обаче практически за двадесет - тридесет години изследванията са прекратени, вследствие на появата на антибиотиците, отсъствието надеждни компактни озоногенератори и издръжливи на озон материали. Единствено изключение правят САЩ, където използват медицинските свойства на озона срещу лъчевата болест и при експериментите си с ядрено оръжие, но повечето изследвания в тази област все още са секретни.
четвъртък, 3 юни 2010 г.
Малко от живота на Тесла
Достатъчно е да погледне учебника по физика, където е отбелязано, че на неговото име е наречена единицата за магнитна индукция.
Досега в историята на учените от цял свят не е имало друг учен, който да е забулен от толкова загадки и тайни. Едни са го смятали за гений, други – за безумец. Но именно на Тесла трябва да сме благодарни не за друго, а за наличието на достъпно електричество в домовете ни – точно той е изобретил устройството за променлив ток. Тесла има патентовани повече от 300 изобретения, получил е за тях 15 милиона долара (тогава, сега биха били 250-300 милиона).
“ОТ МАЛЪК В ГЛАВАТА МИ СЕ ПОЯВЯВАТ СТРАННИ КАРТИНИ”
Никола Тесла се родил през 1856 година в семейството на сръбски православен свещеник. Ако се съди по спомените му, той е бил странно дете. При вида на перла например момчето получавало конвулсии; вкусът на праскови пък му предизвиквал треска; а лист хартия, плуващ във вода, се превръщал в причина за неприятен вкус в устата му.
Бащата искал синът му да прави духовна кариера и му забранил на постъпи в Политехническия институт. Никола така се огорчил, че веднага се разболял. Лекарите предупредили, че дори е възможно да умре, и тогава баща му, който все пак искал синът му да оживее, му позволил да се запише в института. И както може да се очаква, Никола скоро оздравял. Но не напълно. Той самият си спомня, че след тази болест започнал да вижда странни неща.
“Силни потоци светлина ми откриваха изображения на реални обекти и просто заместваха мислите ми – написал Никола Тесла в дневника си. – Тези изображения на предмети и сцени изглеждаха като действителни, но аз винаги ги осъзнавах като видения от нормалния живот”. Но никакви “картини в главата” на Тесла не му попречили да завърши университета и да стане голям учен.
ЕДИСОН ЗАВЛЯКЪЛ ТЕСЛА С 50 ХИЛ. ДОЛАРА, ДВАМАТА УЧЕНИ СТАНАЛИ МЪРТНИ ВРАГОВЕ
В същия филм, на Тесла, построяващ машина за телепортиране със странни ефекти, му се наложило да избяга тайно, след като лабораторията му била изгорена от… хора на Едисон. Това обаче също е сюжет от реалния живот: Никола Тесла и друг велик изобретател – Томас Едисон, били смъртни врагове. Враждата започнала така. През 1884 година известният вече в Европа инженер Тесла, по покана на Едисон пристига в САЩ, за да решат сериозни технически проблеми в неговия завод. Едисон му обещал да му изплати премия от 50 хиляди долара. Но Никола не видял никакви пари. Едисон заявил, че “обещаната премия е само една шега и ако Тесла иска да стане американец, ще му се наложи да свиква с този хумор”. Вместо парична премия, Едисон предложил на инженера добавка към заплатата – по 10 долара на седмица. Но Тесла гордо отказал и напуснал.
А след няколко години Тесла продал своите патенти и също открил фирма за производство и търговия с електрооборудване. При това неговата продукция била по-икономична, отколкото тази на конкурентите му. Влиятелният Едисон губел поръчки от редовните си клиенти и публично наричал съперника си “луд сърбин”. Не само във филма, но и в действителност лабораторията на Никола Тесла в Колорадо Спрингс изгоряла през 1895 година. Било унищожено ценно оборудване, изгорели записки на учения. И е напълно допустимо в инцидента да са били замесени хора на Едисон.
ИНТЕРНЕТЪТ ИЗОБРЕТЕН ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА МИНАЛИЯ ВЕК
Никой обаче не открил проекта на Тесла след смъртта му. Най-важното негово изобретение, което той не могъл да доведе докрай, а последователите му не съумели да повторят, е “Международната безжична система за предаване на информация и енергия” (схемата е показана на снимката). Eнергопредаващата станция е можела да насочва електрическата енергия към всяка точка на Земята, отразявайки я от йоносферата – горните слоеве на атмосферата – и през самата Земя. Всички биха могли да се ползват от тази станция – кораби, самолети, фабрики – достатъчно е било да имат енергоприемаща система.
Според уверенията на учените, тази система би могла да транслира по целия свят сигнали за текстове, музика, рисунки. А с помощта на обикновен телефон е можело да се позвъни във всяка точка на света. Тесла дори построил енергопредаващата станция в Лонг Айлънд. Но първите експерименти били неуспешни, а след това започнала Първата световна война и военните му забранили да работи. Те подозирали, че той предава информация на немците и техните съюзници австрийците. След смъртта на учения обаче никой не открил документите и чертежите на неговата “Международна система”.
НАИСТИНА ЛИ Е МОЖЕЛ ДА ТЕЛЕПОРТИРА ХОРА?
Разбира се, в момента такива телепортни апарати и учени, които биха могли да направят това, все още няма, но никой не може да твърди, че през ХХI век те няма да се появят. Според автора на научнопопулярни книги за историята на науката к.т.н. Всеволод Галянин все още никой не умее да клонира или да телепортира човек. “Но генетиката – казва той – се развива много активно и вече сме били свидетели на клониране на животни. Ако не бяха морално- тичните забрани за клониране на човек, то най-вероятно на Земята вече щяха да се разхождат хора-клонинги”. “С телепорта ситуацията е по-сложна – продължава ученият Галянин. – Още не е изяснено как мигновено могат да бъдат преместени предмети от една до друга точка в пространството, а какво остава за живи същества. Но в САЩ, в Европа, а и в Австралия вече са проведени успешни опити по телепортиране на фотони – частички светлина. Възможно е това да е началото”.
За съжаление, повечето дневници на гениалния Тесла са загубени или унищожени. И много от неговите проекти е невъзможно да бъдат възстановени. Въпреки че се прави нещо по въпроса. Например американският инженер Грегъри Лей, работещ в Станфордския университет, наскоро построил “Електрическата кула на Тесла”, за която се споменава във филма. И “мята” с нейна помощ изкуствени мълнии.
ЗАГАДЪЧНИТЕ ИЗОБРЕТЕНИЯ НА ГЕНИЯ
Електромобил се движил цяла седмица без зареждане. През 1931 година Никола Тесла, заедно с инженери от автомобилостроителна фирма провели забавен експеримент. Заменили бензиновия с електрически двигател. Тесла включил в електродвигателя кутия с размери 60х30х15 кв. см с две стърчащи оси. Натиснал педала на газта… Машината работила без прекъсване цяла седмица. След това Тесла прибрал загадъчната си кутия и никой повече не я видял никъде. “Лъчите на смъртта”. През 1933 година Тесла съобщил във вестниците, че открил някакви “лъчи на смъртта”, способни да унищожат самолети на разстояние 400 километра. В началото на Втората световна война той предложил на правителството на САЩ да купи тази технология, след това я предложил на Великобритания. Но и едните, и другите (защо ли) отказали.
СИГНАЛИТЕ ОТ МАРС
През 1926 година Тесла поставил радиомачта в своята лаборатория в Ню Йорк. И приемал радиосигнали с неясен произход. Един от възможните източници той нарекъл Марс. Присмели му се, но самият учен казва: “Заради такова чудо – да установя връзка с извънземни – бих дал и живота си!”. Филаделфийският експеримент. Най-известният слух, свързан с името на Тесла, е изчезването на миноносеца “Елдридж”. Преди Втората световна война ученият започнал сътрудничество с военноморските сили на САЩ, създавайки “екран за невиждане” от радарите на корабите на противника. Тесла не успял да проведе експеримент, защото умрял на 7 януари 1943 година. Но 10 месеца по-късно военните, с помощта на генератора на Тесла, получили ефект – корабът станал невидим не само за радарите, но и за очите на човечеството. Всички членове на екипажа на “Елдридж” получили психични разстройства. Разговори с духове. Един приятел на Тесла запазил негово писмо, в което ученият уверявал, че изучавайки високочестотните токове, се натъкнал на нещо подозрително: “Аз открих мисъл. И наскоро ще мога да обсъждам своите открития със самия Архимед”.
КЪДЕ СЕ Е ДЯНАЛ АРХИВЪТ
След смъртта на учения в неговата хотелска стая не намерили никакви книжа, записки и чертежи. Възможно е да ги е унищожил сам или пък да са попаднали в секретните архиви на правителството на САЩ. Според непотвърдена информация, няколко дни след смъртта на Тесла в неговата стая “ровили” сътрудници на ФБР.
Досега в историята на учените от цял свят не е имало друг учен, който да е забулен от толкова загадки и тайни. Едни са го смятали за гений, други – за безумец. Но именно на Тесла трябва да сме благодарни не за друго, а за наличието на достъпно електричество в домовете ни – точно той е изобретил устройството за променлив ток. Тесла има патентовани повече от 300 изобретения, получил е за тях 15 милиона долара (тогава, сега биха били 250-300 милиона).
“ОТ МАЛЪК В ГЛАВАТА МИ СЕ ПОЯВЯВАТ СТРАННИ КАРТИНИ”
Никола Тесла се родил през 1856 година в семейството на сръбски православен свещеник. Ако се съди по спомените му, той е бил странно дете. При вида на перла например момчето получавало конвулсии; вкусът на праскови пък му предизвиквал треска; а лист хартия, плуващ във вода, се превръщал в причина за неприятен вкус в устата му.
Бащата искал синът му да прави духовна кариера и му забранил на постъпи в Политехническия институт. Никола така се огорчил, че веднага се разболял. Лекарите предупредили, че дори е възможно да умре, и тогава баща му, който все пак искал синът му да оживее, му позволил да се запише в института. И както може да се очаква, Никола скоро оздравял. Но не напълно. Той самият си спомня, че след тази болест започнал да вижда странни неща.
“Силни потоци светлина ми откриваха изображения на реални обекти и просто заместваха мислите ми – написал Никола Тесла в дневника си. – Тези изображения на предмети и сцени изглеждаха като действителни, но аз винаги ги осъзнавах като видения от нормалния живот”. Но никакви “картини в главата” на Тесла не му попречили да завърши университета и да стане голям учен.
ЕДИСОН ЗАВЛЯКЪЛ ТЕСЛА С 50 ХИЛ. ДОЛАРА, ДВАМАТА УЧЕНИ СТАНАЛИ МЪРТНИ ВРАГОВЕ
В същия филм, на Тесла, построяващ машина за телепортиране със странни ефекти, му се наложило да избяга тайно, след като лабораторията му била изгорена от… хора на Едисон. Това обаче също е сюжет от реалния живот: Никола Тесла и друг велик изобретател – Томас Едисон, били смъртни врагове. Враждата започнала така. През 1884 година известният вече в Европа инженер Тесла, по покана на Едисон пристига в САЩ, за да решат сериозни технически проблеми в неговия завод. Едисон му обещал да му изплати премия от 50 хиляди долара. Но Никола не видял никакви пари. Едисон заявил, че “обещаната премия е само една шега и ако Тесла иска да стане американец, ще му се наложи да свиква с този хумор”. Вместо парична премия, Едисон предложил на инженера добавка към заплатата – по 10 долара на седмица. Но Тесла гордо отказал и напуснал.
А след няколко години Тесла продал своите патенти и също открил фирма за производство и търговия с електрооборудване. При това неговата продукция била по-икономична, отколкото тази на конкурентите му. Влиятелният Едисон губел поръчки от редовните си клиенти и публично наричал съперника си “луд сърбин”. Не само във филма, но и в действителност лабораторията на Никола Тесла в Колорадо Спрингс изгоряла през 1895 година. Било унищожено ценно оборудване, изгорели записки на учения. И е напълно допустимо в инцидента да са били замесени хора на Едисон.
ИНТЕРНЕТЪТ ИЗОБРЕТЕН ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА МИНАЛИЯ ВЕК
Никой обаче не открил проекта на Тесла след смъртта му. Най-важното негово изобретение, което той не могъл да доведе докрай, а последователите му не съумели да повторят, е “Международната безжична система за предаване на информация и енергия” (схемата е показана на снимката). Eнергопредаващата станция е можела да насочва електрическата енергия към всяка точка на Земята, отразявайки я от йоносферата – горните слоеве на атмосферата – и през самата Земя. Всички биха могли да се ползват от тази станция – кораби, самолети, фабрики – достатъчно е било да имат енергоприемаща система.
Според уверенията на учените, тази система би могла да транслира по целия свят сигнали за текстове, музика, рисунки. А с помощта на обикновен телефон е можело да се позвъни във всяка точка на света. Тесла дори построил енергопредаващата станция в Лонг Айлънд. Но първите експерименти били неуспешни, а след това започнала Първата световна война и военните му забранили да работи. Те подозирали, че той предава информация на немците и техните съюзници австрийците. След смъртта на учения обаче никой не открил документите и чертежите на неговата “Международна система”.
НАИСТИНА ЛИ Е МОЖЕЛ ДА ТЕЛЕПОРТИРА ХОРА?
Разбира се, в момента такива телепортни апарати и учени, които биха могли да направят това, все още няма, но никой не може да твърди, че през ХХI век те няма да се появят. Според автора на научнопопулярни книги за историята на науката к.т.н. Всеволод Галянин все още никой не умее да клонира или да телепортира човек. “Но генетиката – казва той – се развива много активно и вече сме били свидетели на клониране на животни. Ако не бяха морално- тичните забрани за клониране на човек, то най-вероятно на Земята вече щяха да се разхождат хора-клонинги”. “С телепорта ситуацията е по-сложна – продължава ученият Галянин. – Още не е изяснено как мигновено могат да бъдат преместени предмети от една до друга точка в пространството, а какво остава за живи същества. Но в САЩ, в Европа, а и в Австралия вече са проведени успешни опити по телепортиране на фотони – частички светлина. Възможно е това да е началото”.
За съжаление, повечето дневници на гениалния Тесла са загубени или унищожени. И много от неговите проекти е невъзможно да бъдат възстановени. Въпреки че се прави нещо по въпроса. Например американският инженер Грегъри Лей, работещ в Станфордския университет, наскоро построил “Електрическата кула на Тесла”, за която се споменава във филма. И “мята” с нейна помощ изкуствени мълнии.
ЗАГАДЪЧНИТЕ ИЗОБРЕТЕНИЯ НА ГЕНИЯ
Електромобил се движил цяла седмица без зареждане. През 1931 година Никола Тесла, заедно с инженери от автомобилостроителна фирма провели забавен експеримент. Заменили бензиновия с електрически двигател. Тесла включил в електродвигателя кутия с размери 60х30х15 кв. см с две стърчащи оси. Натиснал педала на газта… Машината работила без прекъсване цяла седмица. След това Тесла прибрал загадъчната си кутия и никой повече не я видял никъде. “Лъчите на смъртта”. През 1933 година Тесла съобщил във вестниците, че открил някакви “лъчи на смъртта”, способни да унищожат самолети на разстояние 400 километра. В началото на Втората световна война той предложил на правителството на САЩ да купи тази технология, след това я предложил на Великобритания. Но и едните, и другите (защо ли) отказали.
СИГНАЛИТЕ ОТ МАРС
През 1926 година Тесла поставил радиомачта в своята лаборатория в Ню Йорк. И приемал радиосигнали с неясен произход. Един от възможните източници той нарекъл Марс. Присмели му се, но самият учен казва: “Заради такова чудо – да установя връзка с извънземни – бих дал и живота си!”. Филаделфийският експеримент. Най-известният слух, свързан с името на Тесла, е изчезването на миноносеца “Елдридж”. Преди Втората световна война ученият започнал сътрудничество с военноморските сили на САЩ, създавайки “екран за невиждане” от радарите на корабите на противника. Тесла не успял да проведе експеримент, защото умрял на 7 януари 1943 година. Но 10 месеца по-късно военните, с помощта на генератора на Тесла, получили ефект – корабът станал невидим не само за радарите, но и за очите на човечеството. Всички членове на екипажа на “Елдридж” получили психични разстройства. Разговори с духове. Един приятел на Тесла запазил негово писмо, в което ученият уверявал, че изучавайки високочестотните токове, се натъкнал на нещо подозрително: “Аз открих мисъл. И наскоро ще мога да обсъждам своите открития със самия Архимед”.
КЪДЕ СЕ Е ДЯНАЛ АРХИВЪТ
След смъртта на учения в неговата хотелска стая не намерили никакви книжа, записки и чертежи. Възможно е да ги е унищожил сам или пък да са попаднали в секретните архиви на правителството на САЩ. Според непотвърдена информация, няколко дни след смъртта на Тесла в неговата стая “ровили” сътрудници на ФБР.
Абонамент за:
Публикации (Atom)