Озонатор

Озонотерапията е уникален съвременен високоефективен метод на лечение, при който се използва медицински озон, по-конкретно озоно-кислородна смес, притежаваща мощно лечебно въздействие, благодарение на силните окислителни свойства на озона. Тя е качествено нова форма на лечение на множество познати и новооткрити заболявания. Огромните възможности на нейното приложение се дължат на свойствата на озона да влияе върху движението и освобождаването на кислорода в тъканите и регулацията на хомеостазата. Озонотерапията оказва силно антибактериално, антивирусно, противовъзпалително, дезинтоксикиращо и имуномодулиращо действие, усилва микроциркулацията и обмяната на веществата, помага при нарушено окисление на липидите и повишава активността на системата за антиоксидантната защита. Има добра поносимост и практически няма странични ефекти. Всичко това дава възможност озонотерапията да се използва при лечението на редица заболявания – белодробни, нарушено кръвообращение, дискови хернии и дископатии, микробни поражения, трофични язви и изгаряния, в кардиохирургията, неврологията, и др.
Патогенетичният ефект на озонотерапията се отличава с високия окислително-възстановителен потенциал на озона, което се обезпечава от двойния механизъм на действие: първият - локален, с дезинфектиращо действие спрямо бактериите, вирусите и гъбичките; вторият - системен, повлияващ метаболизма на белтъчно-липидните комплекси в плазмата на мембраните на клетките, водещ до повишение на РО2, преобразуване и синтез на биологично активните вещества, усилване на активността на имунокомпетентните клетки, подобрение на реологията и кислороднотранспортните функции на кръвта.(Проф. О. В. Масленников, 1999, Нижениновродска Държавна Медицинска Академия, Русия)
Увеличеното кислородоснабдяване нормализира функциите на организма и имунната система. Озонът стимулира производството на кръв, и най-вече на белите кръвни клетки - левкоцитите. Ефектът е увеличено производство на интерферон, който е туморнекротизиращ фактор, унищожава вирусите на клетъчно ниво и има имуномодулиращо действие. В следствие внесения в организма озон, произведеният интерферон прави клетките устойчиви на вирусите, като активира както клетъчния, така и хуморалния имунитет. (Dr. Frank Shallenberger MD, HMD is North America's expert on Ozone Therapy., The Ozone Therapy Medical Association, USA)
Освен споменатите дотук ефекти озонът почиства артериите и вените, подобрява кръвообращението, пречиства кръвта и лимфата, нормализира хормоните и производството на ферменти, спира възпаленията, намалява или спира болките, успокоява нервите, предотвратява инсулт и инфаркт, овладява сърдечната аритмия, подобрява функциите на мозъка и паметта, унищожава токсини, забавя или напълно спира дегенеративните процеси, спира или отстранява автоимунни заболявания и др. Съчетанието на озонотерапията с други физически фактори или лекарствени препарати повишава ефективността на провежданото лечение. Озонотерапията разполага с богат лечебен потенциал. В повечето случаи лечението чрез озонотерапия превъзхожда възможностите на лекарствените методики. Използването на медицинския озон намалява срока на лечение, снижава смъртността и степента на инвалидизация.
Озонотерапията е изключително добра алтернатива на медикаментозните лечения при засилената алергизация, намалената ефективност или резистентност към антибиотиците и невъзможността в някои случаи за оперативни интервенции.
Почти неограничения диапазон на заболявания, които озонотерапията лекува и положителния ефект, която тя дава в над 94% от терапията, я прави универсална и привлекателна както за пациентите, така и за множество специалисти по света, които се ориентират към нейното приложение в медицината.
ИСТОРИЯ НА ОЗОНОТЕРАПИЯТА

Озонът (O3 ) е газ -алотропна форма на кислорода (O2) (конфигурация от три атома кислород, свързани в полярна молекула с форма на незавършен триъгълник). От гръцки ozein, което означава с приятен мирис. Молекула на озонаВъв въздуха той се образува след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд.
Първите опити са свързани с еволюцията на най-ранните концепции в химията. Те са дело на холандския физик Мартинус Ван Марум (Martinus Van Marum) през 1785 г. Той развива теорията, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”. Озонът официално е открит през 1840г. от немския учен проф. Кристиан Фридрих Шьонбайн (Christian Friedrich Schonbein)-виж снимката по-долу. Повтаряйки тези експерименти в периода 1840 – 1868 г. той заключава, че специфичният аромат произлиза от газ, който нарича озон и описва някои от неговите свойства. Много изследователи от онова време са работили да извлекат естеството и действията на озона. Оттогава поколения изследователи и теоретици разглеждат динамиката на електронните процеси в много от хибридните му форми, и неговата кинетика.
През 1857 г. Шьонбайн с помощта на Вернер фон Сименс (Werner von Siemens) конструира първата апаратура за изкуствено генериране на озон - „Тръбата на Сименс”, на чиято основа тогава с Кр. Фридрих Шьонбайн изучавали физическите и химически свойства на газа. В практиката той се използва от 1880 г. Първите опити при използването на озона среща основен проблем в намирането на материал, който да издържа на окисляването, за да може след като бъде генериран да се използва с медицински цели. През септември 1896 г. световноизвестният изобретател Никола Тесла (Nicola Tesla) патентова първия генератор на озон.
Способността на озона да разрушава на токсичните или вредни промишлени отпадъци и деактивирането на бактериалните замърсители го прави привлекателна алтернатива на хлорирането. През 1901 г. в германския град Висбаден е построена първата хидростанция с озонаторна апаратура. Висбаден и Ница във Франция са първите градове, които използват озонирането за прочистването на техните питейни води, последвани от Цюрих, Флоренция, Брюксел, Maрсилия, Сингапур и Москва.
През Първата световна война (1914 – 1918 г.) немски лекари забелязали, че раните на войниците в една полева болница, която се намирала близо до електроцентрала заздравявали по-бързо. Оказало се, че ефектът се дължал на голямото количество озон във въздуха. Д-р А. Волф (А. Wolff) още през 1915 г. започва масовото приложение на озона като антисептично (противобактерицидно) средство. Германските лекари обработвали трудно зарастващи и декубитални рани, гангрени, тежки изгаряния и спирали силните кръвотечения.
Кр. Фридрих Шьонбайн През 1921 г. Х. Клайнман (Н. Кleinmann) осъществява първите бактериологични проучвания за въздействието върху патогенните организми, използвайки „Тръбата на Сименс”.
През 1928 г. д-р Ото Варбург (Otto Warburg) - Нобелов лауреат за медицина, доказва, че в метаболитните процеси на нормалната клетка изместването на кислорода от ферментационните процеси при разграждането на захарта е една от причините за ракова трансформация. За здравата клетка е необходимо наличието на кислород, докато патогенните микроорганизми и туморните клетки са пригодени да живеят и да се развиват в среда бедна на кислород. По-късно става ясно, че насищането на туморната клетка с кислород чрез озон може да забави растежа й и тя дори да се превърне в нормална клетка. Изучаването на лечебните действия на озона продължават през 30-те години на XX век от зъболекаря Е. А. Фиш (E.A. Fisch). Той представя богатия си опит в приложението на озона в стоматологията с публикации на италиански, френски и немски. (По-късно през петдесетте години пише обширна дисертация въз основа на този материал.) Фиш започва лечение с озон в практиката. През 1932-а Eрвин Пейър (Erwin Pair) става негов пациент, върху когото е приложен този метод, а след това сам активно използва озон за лечение на гнойни рани. Негово изобретение е първият лабораторен прибор „CYTOZON", който и днес е сред озоногенераторите, използвани в стоматологичната практика. Йоахим Хензлер (Joachim Hensler 1908-1981) създава първия медицински озоногенератор, който позволява точно дозиране озонокислородната смес, като дава възможност за широко използване на озонотерапията. По време на Втората световна война активно продължава изучаването на лечебното действие на озона в Германия, където успешно се използва за местно лечение на тежки рани, изгаряния, след оперативни интервенции и ампутации, и други тежки травми, получени на фронта.
След войната обаче практически за двадесет - тридесет години изследванията са прекратени, вследствие на появата на антибиотиците, отсъствието надеждни компактни озоногенератори и издръжливи на озон материали. Единствено изключение правят САЩ, където използват медицинските свойства на озона срещу лъчевата болест и при експериментите си с ядрено оръжие, но повечето изследвания в тази област все още са секретни.